Кои са застрашените видове животни у нас?

През последните години все повече започна да се губи заинтересоваността към това кои животни са на изчезване и кои вече са изчезнали у нас. Поради тази причина в днешната статия ще Ви разкажем за някои видове животни у нас, към които трябва да се обръщаме с голямо внимание, за да не ги загубим като ценност.

Лешоядите

Поради интересния им начин на хранене тези животни ги наричат “санитарите на природата”. В миналото тези птици са били многобройни на територията на България, но това не може да се каже за днешни дни. У нас са известни брадатите лешояди, които вече са изчезнали, черните лешояди, които са на ръба да изчезнат, белоглавият и египетският лешояд. Лешоядите са едни от най-важните животни в екологичен аспект. Това се дължи на техния уникален начин на хранене с мърша и други животински продукти, който прочиства изключително много природата.
Край град Маджарово има изграден природозащитен център за лешояди, които има за цел да запази някои видове като черният и белоглавият лешояд. Заплахите за тези птици са много като най-големите са пръскането с пестициди и бракониерството.

Видрите

ези удивителни бозайници не са застрашени от изчезване само у нас, но и на световно ниво. Те живеят предимно по бреговете на реките, където има гъста растителност или по скалистите брегове. Видрите са много добри плувци, хранят се с риба и може би това е причината за тяхното изчезване. Голяма част от тях стават жертви на рибарски мрежи, които биват хвърляни по реките. Замърсяването на водите, загубата на места за живеене и бракониерството поради високата цена на кожата са само част от причините видрите да изчезват все по-бързо. В България все още съществува една от най-стабилните популации на видра, което е зелена светлина в запазването на тези бозайници като част от нашата красива държава.

Сухоземни костенурки

У нас се срещат или може би вече не, два вида костенурки- шипоопашатата и шипобедрената. И двата вида се срещат абсолютно рядко по нашите ширини. Те са съвременници на динозаврите, преминали са през много природни катаклизми, оцелели са при всякакви условия, но няма да успеят да преминат през нас хората. Това е много тъжно, но така сме устроени. Изчезването на шипоопашатата и шипобедрената костенурка се дължи на тяхната колекционерска стойност, унищожаването на техните домове чрез пожари и изсичания на горите, та дори и изяждането им. Ако не се преборим с тези неща ние няма да видим никога повече тези животинки.

Дивия шаран

Най-уязвимата и застрашена група може да се каже, че е тази на рибите. Това се дължи на пресушаването на язовирите и намаляването обема на реките, замърсяването на водите, бракониерите. Така дивият шаран попада в Червената книга, като в много части на страната ни той вече е изчезнал вид. Този вид от старото Сарматско море, сега е на прага на съществуването си. Освен всички изброени причини, зарибяването с културни форми и раси на вида е довели до хибридизиране, а на практика и до изчезване на дивата форма на шарана. Това което се е случило и се случва с дивите шарани е ясен показател за това какво може да се случи, когато човек се намеси в работата на природата и опита му да я промени по свой начин.

Балканската чесновница

Това е вид жаба, който е разпространен предимно на Балканския полуостров. Тези жаби обитават пясъци и черноморските дюни, както и някои льосови райони. Балканската чесновница е нощна жаба, като интересното при тях е, че зеницата им е вертикална като тази на котките. Местата на обитание при тези жаби е основната причина за тяхното изчезване. Изораването на дюните, за създаване на повече удобства за туристите по плажовете, строежа на високоскоростни пътища и пресушаването на влажните зони са причините този вид, а и много останали постепенно да изчезват.

Като заключение можем само да кажем, че ние сме отговорниците за това животинските видове да останат сред нас. Много е важно да се спре бракониерската дейност, както и всички дейности, които вредят на околната среда, за да няма изчезване както на тези, така и на други видове.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.